Интервю за предаването Цветовете на Пловдив по Радио Фокус с Петя

...
Интервю за предаването Цветовете на Пловдив по Радио Фокус с Петя
Коментари Харесай

Петя Доневска: В школа Тракия идват деца, които наистина искат да танцуват

Интервю за предаването " Цветовете на Пловдив " по Радио " Фокус "  с Петя Доневска, живописен началник на Детска танцова школа към Ансамбъл " Тракия ". 

Г-жо Доневска, разбираме, че тази година чествате годишнина от основаването на детската групировка. Кажете ни повече за това!

Да, тъкмо по този начин. Добър ден на всички слушатели и цветущ Ден на християнското семейство! Точно в този ден, преди 14 години, бе открита Детската танцова школа към Фолклорен отбор " Тракия ". Тази концепция бе осъществена от нашия основен живописен началник проф. доктор Даниела Дженева. Началото беше малко страхливо, малко нестабилно, най-малко аз по този начин го усещах. Започнахме единствено с една група, дечица на възраст от 7- до 10-годишна възраст. Но с всяка минала година децата ставаха от ден на ден и повече, като сега към този момент имаме 6 групи.

На каква възраст са децата?

Имаме 5 групи, които са си настоящи концертни групи, излизат по концерти.

По-големите деца, може би?

Да. И при започване на октомври месец направихме още една начинаеща група. Това са дечица от 5- до 7-годишна възраст, които в навечерието на Коледа ще имат опция да се изявят пред своите родители. Правим си открити уроци тук, в залата на Ансамбъл " Тракия ", където демонстрираме всичко, което са научили през миналите два месеца. 

Съответно те могат да видят опциите на своите деца. А по какъв начин ги намирате тези деца? По учебните заведения ли ходите, с цел да ги събирате?

Не, самото име на Ансамбъла работи за нас. Това е емблема на град Пловдив и хората единствено като чуят за Ансамбъл " Тракия ", страстта им е доста огромна. След като имаме присъединяване по разнообразни концерти, идват майки с деца, разпитват по какъв начин могат да се запишат. Ние не вършим конкурс, просто децата сами идват и започваме работа с тях. Просто преценяме, в хода на работата дали детето има данни. И в случай че виждаме, че детето не е музикално, не е ритмично, го насочваме към други форми. Но желая да ви кажа, че такива деца извънредно рядко се срещат. Просто на 30 деца в случай че има едно-две такива. Те просто се оправят доста добре.

Това все деца на музиканти ли са, или на танцьори?

Имаме и деца - внуци на наши сътрудници. Но като цяло, всевъзможни деца идват. И от целия град, дори и от околните села имаме.

Вие не налагате ограничавания, не казвате: " Стоп, не можем повече да одобряваме ", а взимате всички?

За нас най-важното е децата да се усещат добре, да намерят тук свои другари. И аз тъкмо това споделям на родителите – в случай че видят, че детето няма предпочитание, не желае, в случай че това е единствено някаква упоритост на родителя и неосъществена фантазия, аз им споделям по-добре да не го водят детето. При нас идват единствено деца, които в действителност желаят да танцуват. Ние се стараем да ги нареждаме в групи, които са подобаващи за тяхната възраст, за техните благоприятни условия, и просто въпреки всичко да се социализира детето и да се усеща добре.

Колко време най-дълго не престават да танцуват при вас децата? Има ли такива, които се отхвърлят поради възрастови особености, да вземем за пример?

Да, някъде към този момент в гимназиална възраст, след 10.-11. клас, или откакто завършат учебно заведение, те към този момент си намират други занимания, имат други отговорности и общо взето един по един по натурален метод почват да се отхвърлят. Но към този момент имаме и деца, които са били в школата, а в този момент са измежду редиците на експертите при нас в Ансамбъл " Тракия ".

Тоест, резервират дълготраен интерес?

Да, да, да. И изключително последните години успяхме да запалителен много деца, които ги виждам, че желаят да продължат да се занимават и професионално.

Има ли такива, които са признати в такива учебни заведения, както е Академията?

Да, имаме деца, които са в учебно заведение " Любен Каравелов ", с музикални принадлежности, с национално пеене. Имаме деца в приблизително учебно заведение " Кирил и Методий ", където има такава компетентност " Танцьор ". 

Те ще продължат най-вероятно и в Академията след това? 

Да. Това е пътят. И мисля, че до този миг съумяваме да ги запалителен и да ги накараме да желаят да се занимават и откакто завършат учебно заведение с танцово изкуство.

Изявите ли са това, което окуражи децата да останат при вас?

Ами по принцип и изявите, само че като цяло те са си основали една доста хубава среда, доста се забавляват. Изключително им е прелестно да изкарват времето си всички дружно. Ще ви кажа един образец. Тази година, юли месец, ходихме в Гърция на един лагер. Четири дни децата толкоз доста се забавляваха, нямаше деца с телефони, в които да гледат, или други някакви екрани – те непрекъснато бяха дружно. Говореха си, смееха се, играеха, забавляваха се. Просто това бяха едни незабравими четири дни.

Значи, към този момент ходите и по турнета отвън страната?

Да. Започнахме към този момент. Тази година за първи път излязохме отвън рамките на България. Иначе като цяло, всяко лято си имаме традиция да вървим на море дружно - на фестивали, на лагери, на състезания.

Какви по-мащабни изяви сте имали до момента?

За мен най-знаковите концерти, в които сме взели участие, са свързани с Ансамбъл " Тракия ". И такива концерти бяха " 45 години Фолклорен отбор Тракия ". Среща на поколенията ". Имаше един различен концерт: " Фолклорен отбор Тракия и децата на Пловдив ". И последният, от предходната година, " 50 години страст ". Всички тези концерти бяха на сцената на Античния спектакъл. И просто там в действителност страстта избухва и се получава едно необикновено прекарване и за тях, и за нас. Просто танцуваме взаимно. Няма други деца, на които може да им се случи такова нещо.

Под " взаимно " имате поради, че дребният състав танцува с експертите?  

Ами да. Ансамбъл " Тракия " танцува и ние танцуваме с тях. Даже предходната година на концерта " 50 години страст " децата извършиха танц от репертоара на Ансамбъл " Тракия " " " Пролетни момински игри " по хореография на проф. доктор Даниела Дженева и по музика на Цветан Цветков. И те танцуваха паралелно с експертите и си изиграха цялостен един танц от репертоара на Ансамбъла, което за мен е извънредно достижение.

А какъв е репертоарът ви? Какви танци играете?

Ние имаме авторски танци, които с сътрудника ми Цветослав Костов вършим за децата, само че нормално това са за по-малките деца. Но използваме и танци от класиката от детското танцово изкуство. Това са танци на Димитър Дойчинов, на Кирил Дженев, на Стефан Желязков, на Йордан Янакиев, Димитър Манов. Просто преценяме съгласно опциите на децата според от това до каква степен са стигнали, почти какво е равнището. Така преценяме кой танц би бил подобаващ за тази възраст.

Вашият финален концерт беше на 17-и този месец. Разкажете ни малко повече за този концерт.

Ами да, това в действителност беше едно доста хубаво прекарване за нас, тъй като той беше малко по-различен от всички останали, които сме правили до момента.

Концертът се назовава " Фолклорна среща " и в него взеха присъединяване разнообразни хорови обединения от Пловдив и от околните села. Много добре се получи  - ария и танц да минават през сцената, а кулминационната точка и най-емоционалният миг беше когато най-после излязоха всички реализатори и запяха песента " Завило се е вито хоро ". Всички певици пееха, всички танцьори танцуваха и като цяло завършихме на сцената с към 250 деца. В такива моменти думите се непотребни и просто безусловно ти стопират дъха. Всички родители бяха извънредно възторжени.

Не казахме нещо доста значимо – вашата школа единствено танцувална ли е или имате и певици и оркестранти?

По принцип използваме всевъзможни техни гении. Понякога наши сътрудници идват, оказват помощ, с цел да заучават песни, с цел да създадем някаква ария в концерт примерно, като в най-скоро време ще имаме опция и да образоваме деца в другите звена.

Точно по този начин. Проф. Дженева сподели за това. Иначе, какви други новости да чакаме в скоро време от вас? 

Ами, живот и здраве, следващата година по това време ще вършим 15 години празник и доста се надявам и имам вяра, че ще създадем нови танцови творби, в които ще се включат и наши сътрудници - нови хореографии с нови музикални части. И в действителност се надявам, че 15-годишнината ще я отбележим много знаменателно.

Знаменателно! А по какъв начин родителите реагират на триумфите, които реализират децата им? Как те се отнасят към това? Сигурно има и сложни моменти?

Ами, родителите с огромно схващане подхождат към нашата работа. Трудно е, да, в действителност. Децата са изморени след учебно заведение, идват късно вечер при нас. Ние от време на време репетираме след 21.00 часа. И родителите просто търпеливо изчакват. Ние си имаме едно такова взаимно доверие. Вече не се тормозят да ги пускат с нас и отвън града, и отвън България.

Дори и най-малките?

С най-малките още не можем чак толкоз самоуверено да подходим. Но те също идват. Някой път идват родители с нас, оказват помощ ни. Просто едни доста хубави връзки сме си основали.

А от какъв брой души е екипът, с който работите в детската школа?

Това е сътрудника ми Цветослав Костов, който също е хореограф, и двама корепетитори имаме  - Борислав Згуровски, а от предходната година и Цветелин Димитров.

Това са сътрудници от огромния отбор?

Да, може да се каже. И като цяло, екипът ни работи доста добре. Стиковали сме нещата, организирали сме се като цяло. Искам да кажа, че и костюмната ни база към този момент набира скорост. Благодарение на плана " Край Марица " ще имаме тази година и нови носии, тъй като те все не стигат, и не стигат.

Вие ползвате една и съща база за костюмите с Ансамбъл " Тракия ", тази в Стария град?

Да. Просто с всяка минала година дрешникът ни става все по-богат и по-богат. Вече можем да обличаме съвсем всички деца без проблеми. Също по този начин, постоянно можем да разчитаме на сътрудници музиканти за записи за акомпаниране. За нас това е едно място, в което сме обгрижвани отвред. И в действителност, този контакт, който децата имат със самата зала, със самите танцьори, със самите носии, просто това е един необикновен късмет за тях. Аз персонално като дете съм си мечтала да ми се случи такова нещо, и постоянно като чуех за Ансамбъл " Тракия “ " съм желала да отида на всички места и да ги видя. за мен постоянно това е било доста, доста прочувствено.

Кой образова децата в школага за смисъла и значимостта на българския фолклор? Как става това? По време на самите подготовки ли го вършиме?

По време на самите подготовки, да. Поднасяме им нещата по елементарен за тях метод, с песнички, с приказки, с гатанки. Показваме им музикални принадлежности, демонстрираме им носии, демонстрираме им и атрибут. Обясняваме по какъв начин се употребява, по какъв начин се поставя.

Използваме цялата подготовка, това в нея е комбиниране от доста неща. И също това,на което аз доста държа, е и тяхната двигателна просвета. Работим доста върху това - децата да се изправят, да добият една танцова стойка, да слушат музика, да учат нови песни.Също да свикнат да разграничават и характера на другите етнографски области. Всичко става в процеса на работа.

Много триумф ви поисквам! И изключително откакто към този момент ще имате и другите елеченти на ансамбъла -  артисти и музиканти.
Източник: plovdiv24.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР